Проект BG EIF 2008/02-04.01
Информираност и партньорство при интеграцията на имигранти
Различни интерпретации на интеграцията на имигрантите
В ЕС могат да се разграничат два паралелни нормативни процеса, в чиито рамки се реализира интеграцията на имигрантите – имиграционното законодателство на ЕС (EU Migration Law) и интеграционната рамка на ЕС (EU framework of integration). В контекста на първия процес (EU Migration Law) на срещата на Европейския съвет в Тампере са очертани определени принципи, които да ръководят интеграционните политики на ЕС. Те са известни като «парадигма на справедливото и близко до равностойното отношение към имигрантите» (“EU fair and nearly-equality treatment paradigm”), изискващо предоставяне на продължително и постоянно пребиваващите ГТД, които са «колкото е възможно по-близки» (“as near as possible”) до тези на гражданите на ЕС. В този контекст са приети Директива 2003109 за статута на продължително пребиваващите ГТД и Директива 2003/86 относно правото на събиране на разделени семейства на ГТД, които определят общата европейска рамка в областта на легалната имиграция. И в двете директиви терминът «условия за имиграция» (“immigration conditions”) позволява държавите-членки да направят интеграционните мерки задължителни за ГТД. Ако «имиграционните условия» не бъдат изпълнени, държавите-членки могат да откажат предоставянето на права за продължително пребиваване, за събиране на разделени семейства и свързаните с тях други права.
В рамките на втория процес (EU framework of integration), след 2001 г. се утвърждава разбирането, че интеграционните политики спрямо ГТД трябва да се реализират предимно от националните ио местните власти. В съобщението на Комисията «Имиграция, интеграция, заетост» от 3 юни 2003г. се предлага следното разбиране за интеграцията:
„Интеграцията трябва да се разбира като двустранен процес, основаващ се на взаимни права и съответните задължения на законно пребиваващите граждани на трети държави и приемащото общество, което осигурява пълно участие на имигрантите. Това предполага, от една страна, че е отговорност на приемащото общество да осигури спазването на законните права на имигрантите по такъв начин, че индивидът да има възможност да участва в икономическия, социалния, културния и гражданския живот и от друга страна, че имигрантите уважават фундаменталните норми и ценности на приемащото общество и активно участват в интеграционния процес без да е нужно да се отказват от своята идентичност.”
