Механизмът за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз и в частност Планът за възстановяване и устойчивост на България бяха представени на конференция във Враца по проект "Европа в България: Общо бъдеще", който БТА изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. Основните акценти разясни Мария Панайотова, ръководител ЕВРОПА ДИРЕКТНО Враца към Търговско-промишлена палата – Враца.
Целта е тази информация да достигне по-бързо до хората и да се обсъдят възможностите за по-добро комуникиране на дейностите по проектите, които ще се финансират по българския план, обясни експертът.
Мария Панайотова посочи, че Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният елемент на NextGenerstion EU и представлява инструмент за предоставяне на безвъзмездни средства и заеми в подкрепа на реформите и инвестициите в държавите от ЕС. Общата му стойност е 723,8 млрд. евро. За да получат средства по Механизма, държавите членки са изготвили планове, в които се посочва как ще се инвестират средствата, като преди това трябва да изпълнят съответните етапни и други цели.
За Плана за възстановяване и устойчивост на България е одобрена сума за грантове в размер на 5,69 млрд. евро. Той включва 4 стълба с 12 компонента, 103 мерки, от които 47 са реформи, а 56 - инвестиции. При тяхното изпълнение трябва да се постигнат 346 ключови етапа и цели, разясни Мария Панайотова.
Първият стълб е „Иновативна България“ и включва образование и умения, научни изследвания и иновации, и интелигентна индустрия. За тях ще се отделят 25,3 % от парите. Други 18,3 % ще са за „Свързана България“ - цифрова и транспортна свързаност, и местно развитие. За „Справедлива България“, в която влизат бизнес среда, социално включване и здравеопазване ще бъдат отделени 14,4% от общите за Плана средства. Най-много средства ще бъдат инвестирани в „Зелена България“ – 42 % от сумата. Те ще са за нисковъглеродна икономика, биологично разнообразие и устойчиво селско стопанство.
Мария Панайотова се спря поотделно на всеки от 12-те компонента, посочвайки в кои области ще трябва да се направят реформи и в кои ще са инвестициите. За стълб 2 – „Зелена България“, например, реформите включват приемането на рамка за декарбонизация, либерализация на пазара на електроенергия, саниране, определяне на „Енергийна бедност“, насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници. Инвестициите тук ще са за обновяване на сградния фонд, за енергия от възобновяеми източници за домакинствата, енергийно ефективни системи за улично осветление, пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз, и др.
Мария Панайотова напомни, че на 12 януари Народното събрание прие резолюция, задължаваща правителството да предоговори част от ангажиментите от Плана в компонента нисковъглеродна икономика и отделяне на операторите на преносими системи от Български енергиен холдинг, преразглеждане на проекта за батерии и инвестициите в геотермална енергия, както и да не се поставя ограничение в използването на въглища поне до 2038 г. Тя посочи, че първият транш от парите за България, в размер на 1,37 млрд. евро, е преведен на 16 декември, миналата година, но по второто плащане, планирано за първото тримесечие на тази година, ще има забавяне, тъй като голяма част от ангажиментите, особено тези свързани със законодателни промени, не са изпълнени.
До момента по Плана за възстановяване и устойчивост на България са подадени 10 689 проектни предложения, от тях са одобрени 962, посочи Мария Панайотова. Конкретно за област Враца по първата процедура „Технологична модернизация“ са подадени 50 проектни предложения на обща стойност 27 млн. лв. Община Враца има 11 одобрени проекта.
Повече информация от конференцията можете да получите тук : https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-vratsa?fbclid=IwAR3RLfd5NcS2pBGQk_2thYUk01950tpm9QjMmhzr2tw4-kijLY0JJ5TnnJU
