Проект BG EIF 2008/02-04.01
Информираност и партньорство при интеграцията на имигранти
Живот в друга страна от ЕС
Някои страни от ЕС затрудняват гражданите на други страни от Съюза при получаването на разрешения за пребиваване.
Около 8 милиона европейци живеят и работят в друга страна от ЕС и по този начин упражняват едно от основните си права като граждани на ЕС. Това обаче не винаги е лесно.
За да ограничат фиктивните бракове и други злоупотреби с правото на пребиваване в ЕС, някои страни са поставили условия за получаването на разрешение за престой, които нарушават закона на ЕС.
В отговор на оплакванията, че законът е объркващ, Комисията наскоро публикува обяснения за правото на пребиваване.
Някои от най-често срещаните нарушения засягат хора извън Съюза, които сключват брак с европейци и по този начин придобиват право да живеят и да се движат свободно в ЕС.
До неотдавна много от държавите изискваха от съпрузите от страни извън ЕС да имат право на престой в друга страна от Съюза, за да им издадат разрешително за престой на своя територия. Така държавите по-лесно можеха да депортират лица, за които подозират, че сключват брак с европейски гражданин само за да могат да имигрират в ЕС. В повратно свое решение от миналата година, Съдът на ЕС обяви, че това изискване нарушава правата на съпрузите.
Има и оплаквания, че някои страни изискват ненужни документи от граждани на ЕС, подаващи заявление за пребиваване.
В своите обяснения Комисията потвърждава, че страните от ЕС могат да изискват визи от съпрузи от страни извън Съюза. Но от друга страна, националните власти са длъжни да предоставят виза на съпрузите. Държавите от ЕС могат да разследват фиктивните бракове, но само въз основа на определени критерии, и трябва да вземат предвид всички обстоятелства във всеки отделен случай.
Депортирането на определени лица е възможно, само ако те поставят „фундаменталните интереси“ на страната под заплаха. Свободното движение може да бъде ограничавано и от съображения за публична сигурност.
През 2008 г. ЕС оцени спазването на директивата от 2004 г. за свободното движение и установи, че много от националните закони, които я транспонират, страдат от сериозни недостатъци. Нито една от страните не е успяла да въведе закона на ЕС в своето законодателство по пълен, ефективен и правилен начин.
